Кръщене

            Светото Кръщение е първото и основно тайнство на Църквата, в което човек приема Божието благословение, ражда се „от вода и дух” (Йоан 3:5). Кръщението приобщава християнина към Христовата Църква, без да е кръстен човек не може да се нарече християнин. Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и повече никога не се повтаря. Кръщенето е едно от седемте тайнства на християнската религия. Приемайки Свето Кръщение, човек се очиства от първородния грях на предците на човешкия род Адам и Ева. Потапянето във вода е символ на очистването от този грях, отхвърлянето на грешната човешка природа и навлизането в ново състояние, при което кръщаваният се отрича от дявола и се съчетава с Христос. 

           В българската традиция децата се кръщават в много кратък срок след  раждането. Най-често това става в първия неделен ден, до една седмица или до десетина дни след раждането. Вярва се, че докато не е кръстено, детето все още не е пресякло окончателно границата между „тоя” и „оня” свят – светът на мъртвите и на живите. Когато се ражда, то идва от света на мъртвите и за да се приобщи към света на живите, трябва да премине през редица обреди, наречени обреди при раждане и отглеждане на малко дете. Най-важен от тях е ритуалът на кръщенето. Чрез него детето получава своето име и се слага в ред - става истински член на човешката общност. Кръщението осигурява бъдещето на душата на бебето както в този, така и на онзи свят, то е неговото духовно раждане.